Ако можеш да запазиш разума си,

... когато всички около теб са го загубили

и те обвиняват затова.

Ако можеш да повярваш в себе си,

когато всички се съмняват в теб

и да приемеш тяхното съмнение.

Ако можеш да чакаш, без това да те изморява,

и лъган да не се занимаваш с лъжи,

и мразен да не се поддаваш на омраза

като в същото време,

нито да изглеждаш много добър,

нито да говориш твърде мъдро.

Ако можеш да мечтаеш и мечтите да не ти стават господар;

Ако можеш да мислиш, без мислите да са единствената ти цел.

Ако можеш да посрещнеш Успеха и Бедата

и да се отнасяш към тези две измами безразлично.

Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл

изопачена от мошеници, направили от нея капан за глупци.

Или да видиш нещата, на които си отдал живота си сринати

и да се наведеш, и да ги изградиш отново с износени инструменти.

Ако можеш да направиш един куп от всички твои победи

и да ги рискуваш в игра на “ези или тура”,

и губейки да започнеш отново, от самото начало

и никога да не прошепнеш и дума за твоята загуба;

Ако можеш да заставиш твоето сърце, нерви и мускули

да ти служат добре още дълго след тяхното изхабяване

и така да се държиш, когато нищо не е останало в теб,

освен Волята, която им заповядва: „Дръжте се !“

Ако можеш да говориш с тълпата и да запазиш достойнството си,

или да живееш с царе, но да не губиш връзката си с обикновените хора.

Ако нито врагове, нито скъпи приятели могат да те наранят

Ако всеки разчита на теб, но не и твърде много.

Ако можеш да запълниш непримиримата минута

със 60 струващи си секунди сдържаност -

твоя е Земята и всичко по нея

и, което е повече – ти ще бъдеш Мъж, сине мой!