Дали са ви се потяли дланите и сте получавали сърцебиене, само при мисълта, че може да се разделите с някого? Хрумвало ли ви е, че без този човек, няма да има какво да правите, как да живеете, заради какво и за кого? Случайно светът ви да се е въртял около един единствен мъж? И всяка ваша мисъл, действие, емоция?

Да. Това са признаците на зависимостта. Моля, не ги бъркайте с любов. Тя е нещо друго. Любовта е щастие, спокойствие, сигурност, увереност, независимост, радост. Зависимостта е точно обратното – несигурност, недоверие, паника, параноя, вкопчване, страх, ревност и т.н.

Попаднах в една такава връзка преди време. Вярвах, че обичам и че всичко, което изброих преди малко, е плод на любовта и привързаността ми. Ходихме само на местата, които той обича, виждахме се само с неговите приятели. По цял ден бяхме заедно. Понякога му доскучавах и ме караше вкъщи. На другия ден отново идваше да ме вземе. Нощите, в които не спях до него, бяха кошмарни. Чудех се къде е, какво прави, с кого е, защо е без мен. Той ме уверяваше, че всичко е наред. Но нищо не беше. Нито моята нездрава емоционалност, нито неговото смирение със ситуацията. Той дори подклаждаше и поущряваше моята зависимост. Харесваше му всичко да зависи от него, да нямам мнение, да съм подвластна и лесно контролируема.

С годините малко по малко, бавно, започнах да излизам от "клетката" си. Приятелите, които бях загубила, ми залипсваха. Залипсваха ми местата, които обичам, нещата, които правех, когато го нямаше в живота ми. Разредихме срещите се и това от една страна ме плашеше, но от друга ми даваше свобода, която като дума отдавна бе загубила съдържание за мен.

Тръгнах си от доброволното подтисничество, което бях избрала и бранила сама. Тръгнах си и от "свободното момче", което бе по-непредвидимо от вятър. Продължих със себе си. Напред. Животът имаше цветове, вятърът мирис, а водата вкус. Музиката звучеше различно. Все едно до този момент бях живяла в скафандър.

Открих себе си и начините, по които душата ми пирува.

Влюбих се в друг човек, който ми показа колко много граници си поставяме сами, а колко малко ограничения съществуват всъщност.

Разбрах колко е свободна любовта. Колко е независима и силна. И как пълноценната връзка може да съществува само между хора, които са се научили на обич и уважение първо към самите себе си.