“- Баба ми имаше много интересна теория. Тя казваше, че всеки от нас е роден с кутийка кибрит в себе си, но ние не можем да запалваме клечките сами; точно както при този опит ние се нуждаем от кислород и от помощта на свещ. Кислородът например ще дойде от дъха на любимия човек, а за свещ може да послужи някакъв вид храна, музика, милувка, дума или звук, които да предизвикат възпламеняването на една от кибритените ни клечки.  За миг сме огрени от силно чувство. Приятна топлина се разлива в нас, но тя бавно изчезва с времето, докато не се появи ново възпламеняване и не я съживи. Всеки човек, за да може да живее, трябва да открие кои са неговите възпламенители, тъй като горенето, което се получава при запалването на някоя от кибритените клечки, подхранва с енергия душата. Казано иначе, горенето е храната на душата. И ако някой не открие навреме своите възпламенители, кутийката кибрит овлажнява и никога вече той няма да успее да запали нито една от клечките… А случи ли се това, душата отлита от тялото и отива да се скита сред най-тъмните сенки, като напразно дири храна за себе си, без да съзнава, че самото тяло, което е изоставила студено и беззащитно, единствено е способно да и достави тази храна.

  Колко верни бяха тези думи! Тя го знаеше най-добре.

  За беда трябваше да се признае, че собствените и клечки кибрит бяха влажни и негодни. Никой нямаше да успее отново да запали някоя от тях.

 Най-тъжното беше, че знаеше кои са нейните възпламенители, но всеки път, когато успяваше да запали кибритена клечка в себе си, тя неумолимо биваше угасявана.

 Джон сякаш четеше мислите и, понеже продължи:

- Ето защо е важно да стоим далеч от хора със смразяващ дъх. Дори самото им присъствие може да угаси и най-силния огън с последствия, които са ни известни. Ако ние стоим настрана от тези хора, за нас е по-лесно да се защитим от техния леден повей. - И като взе ръката на Тита в своите ръце и добави простичко: - Има много начини да се подсуши една влажна кибритена кутийка, ала е необходима вяра, че съществува лек.”

Лаура Ескивел